Хаос

minonka (Мина)
12 14

3 июл. 2009 г., 13:17

Поэзия » Философская

848 0 2

Главата ме боли.

Мислите в нея отново са хиляди,

милиони, милиарди... и нито една за мен.

Блъскат се една друга,

всяка със своя цел ме придърпва.

Егоисти и лицемери се подритват.

Неудачници и предатели се съсипват.

Познати и непознати се убиват.

Главата ме боли.

Деца без родители лош път поемат.

А тези с родители,

да не би по-добре да го вървят!

Бездомници много.

Скъперници безброй.

Главата ме боли.

Ръце, протегнати за помощ.

Сърца разбити.

Невинни, виновни ги изкарват.

А виновните летят!

Главата ме боли.

Измислени герои на почести се радват,

а истинските им се любуват.

Любовта смисъл губи.

Децата не са вече деца.

Главата ме боли.

Всичко е наопаки!

Всеки на другия завижда

и в него себе си не вижда.

Редът сега е друг.

Всеки сам подрежда

и за себе си всичко отрежда!

Главата ме боли.

Дали някога ще спре?

Ще бъда ли част от всичко това?

Ще бъда ли поредната мисъл в нечия глава,

поредната загубена в материалното измамена душа?