Хаосът

6 дек. 2022 г., 15:36

Поэзия

175 3 2

Във хаоса си има стриктен ред.

В безреда само облаците бягат.

Прелита птица. Каца самолет.

Децата скачат конче на тояга.

Добре е, че човек постига мир

единствено във смъртната си яма.

Че няма как маймунката в Заир

да стане негър в щата Алабама.

Макар и не за всички подреден,

светът ни стиска в бебешко юмруче.

Каквото ми е писано на мен,

на теб навярно няма да се случи.

Под слънцето, раззинало уста,

и под дъжда, надвесил черни стомни,

дали ще ни отмине участта

светът със добрина да ни запомни?

Или натам, където няма ред,

ще се зареем – дим от пепелище.

Човек не ни е брат, а самолет,

за който няма никъде летище.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-06T22:31:10+02:00

Нестандартен и неповторим, при тебе поезията извира с такава лекота, че да извиква благородна завист. Удоволствие е да те чета.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-12-06T22:26:41+02:00

Влюбих се в предпоследния куплет! Дано "светът със добрина да ни запомни", Поете!