Романтик (Христо Костов)
403 16192
12 янв. 2007 г., 11:49

Хаотично 

  Поэзия
777 0 23

В нощта се скитат сенките самотни,

далече  там нададе вой  ръждиво куче.

Зад ъгъла ме дебнат спомени греховни

и мисълта ми те като пиявици ще смучат.

 

Очите са отворени за виждане.

Премного думи чакат своето изказване.

Следи от бъдещето са написани

и търсят свойто разгадаване.


Сърцето къса своите съмнения.

Душата литва в рая окрилена.

Напролет птиците на юг отлитаха.

Порочно се разхождаха видения.

 

Заби камбаната на стенния часовник,

Ръждиво куче тенекиено скимтеше.

Луната върху облак се намести,

а слънцето до нея кротко спеше.

 

Изви се буря. В чашата с водата.

Капнаха капки върху моето съмнение.

Аз дълго гледам и се чудя.

От хаоса роди се вдъхновение.

 

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??