25 окт. 2021 г., 14:10  

Хапче за светлина 

  Поэзия
261 5 4

ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА

 

Как жадна бях за синева

на есенна неделна утрин

с дъх на гора и на трева –

без телефони и компютри,

без рев на войнстващи коли

и крамолите на съседи,

без стряскащите новини –

които яростно ме следват.

Да ида някъде сама –

далече, горе, нависоко,

и мислите да споделя –

ако случайно срещна Господ:

– Сполай ти за добрия дух,

от който пролетта се ражда

под нежния тополов пух –

нехайник в тихата ми жажда,

за всяка капчица роса –

с която блика светлината,

за белоснежната бреза –

наплела резедаво лято,

за лавандуловия друм –

по който слънцето пристига

и в стаичката ми – без шум,

разгръща вехтите ми книги,

за мимолетния разкош

на всяка люлякова строфа,

за лунния невзрачен грош –

изгубен от щастлив пройдоха.

След теб – дори несъвършен,

светът напролет става хрисим.

Дали защото той от мен

или от друг не е зависим?

Или защото със перце

рисувани са небесата

и в твоите добри ръце

дори и глината е злато?

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??