дакота (Дакота)
152 364
6 апр. 2007 г., 03:14

харесва ми 

  Поэзия
700 1 8
Ще продължа ( харесва ми)
да те обичам!
Защото знам -
без теб ще ми е празно.
Не ми се слушат никакви поличби.
Какво да пазя?! ... Само теб желая!

Едва ли може
някакво съчувствено,
избликнало във ярост откровение -
приятелство науж
с фалшиво русло,
да ме откаже да вървя към тебе.

Какво са намеци,
предупреждения,
дори и примери нагледни -
че бил си по-лукав от демон
и в рани  радост си отглеждал...

Които преди мен са те харесвали -
сега  (без глас)
се мъчат да изпеят,
че си жесток,
че си им безразличен,
а  всъщност от желание са неми.

Ще продължа да искам
да си вятър,
през ятото на минало
отлитащо -
във дланите ти ще лежи душата ми,
във син отблясък да съм твоят смисъл.

В целувката на слънцето
ще спираме.
По устните му - 
върху огнени поляни.
С червено злато,
съвършенство в изгрева -
затвора на сърцето ще изгаряме.

Ще те обичам!
Ще продължа да искам -
реки, потоци -
пламнали фонтани.
Да се пробуждам в твоята обител...
Ще бъда цвете  - даже да си камък.

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??