Харесваш ли живота предвидим?

Мъждукайки в самотно отчаяние,

откри ли шапката си невидимка

и път към своето призвание?

Ще повториш ли живота свой,

узнавайки кога ти ще умреш?

Към кое се върнал би отново,

ако някога и часа си разбереш?

Ще тичате ли по тревата боси

и ще ви гали ли с любимата дъждът?

Бог и дявол ще те питат ли: - С кого си?

Но пак отвръщаш: - Със заселият с мир света!

Удобно ли е да живуркаш в клетка

без интерес към всичко покрай теб,

затрупал битието си със сметки

как да отложиш срещата с Ереб?

Защо да не оставиш под Денеб

деца, дървета и да опишеш в книга,

но не купчини човешка смет,

размислите, до които си достигнал?

А пред листа ще продължава да боли

за несрещнатото в живота кратък.

Ти ориста си не успя да промениш,

макар изпита всичко без остатък...