Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!
Разменях те на дребно. И не просих.
А летвата си вдигах нависоко.
След мен остана в стъпките ми боси,
а аз без срам неистово роптаех.
Сега се върнах. Всичко изоставих.
И нямам вече ни адрес, ни къща.
Със вятъра се скитах. Но защо ли
трябваше при тебе да ме връща. ...