Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
6 дек. 2021 г., 14:29  

Hехайно споменѝ ме в някой стих 

  Поэзия
308 8 12

Прашасала в сандъка ми разсъхнат

стои бутилка ром. Ще я делим.

Щом устните от жаждата пресъхнат

и влезе ни в очите струйка дим.

 

Прости, че се натрапвам, без покана,

мобилния на карти проиграх,

не би допуснал даже да остана,

от мене зная всички ги е страх.

 

При теб е топло, даже си запалил,

камина, с ярък огън, за разкош,

сама да преживея? О, едва ли!

Навън е вълча, зимна, лунна нощ.

 

Коя съм аз? Забравена позната.

За мен вади най-тънкия кристал,

забрави ли ме? Ето ме - Тъгата,

а колко нощи с мен си пил и пял.

 

Не пиеш вече? Стига, де, не може,

да си се преродил в такъв сухар.

Не ти ли стяга новата ти кожа,

когато се събуждаш все по-стар?

 

Китарата отдавна изгорил си?

Какво да търся тук при тебе щом,

тъй кисело се смееш и уж мил си?

Задръж си го еснафския си дом!

 

Къде отивам? Лягай, че е късно!

Не ми се извинявай! Да, простих.

Ако парче душа ти се откъсне,

нехайно споменѝ ме в някой стих.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз, де. С моето писане.
  • Сакън! Само споменавам - за смях уж...
  • Благодаря ви, момичета! Поправих го, Иринче. И не само с нея, сенсей. Вчера нещо споменаваше памперс, сенсей, та да знаеш, че фабриката за памперси се премести у нас.
  • Хубаво.
    Вие с Деницата поетичен тандем ли сте?
  • "Не ти ли стяга новата ти кожа?"🤗💕
  • "Ако парче душа ти се откъсне,
    нехайно споменѝ ме в някой стих". Силно!
  • Ехааа..... Наде! ❤️
  • Благодаря, Пепи!
  • Много е хубаво!
  • Това, Деничке - Зорничке беше от писанията, които причиняват почти физическа болка и после се чувстваш като изцеден лимон. Явно всичко това е тляло в мен отдавна, а творбата ти го извади на повърхността. Благодаря ти! Мини, миличка, трогна ме!
  • Това е буря от чувства,
    и всички рикошират в стих,
    как да те забравя, Наде,
    че току виж, някой ще ме
    изпревари и неговия стих
    ще украсиш!
    Само, че да ме простиш,
    бързо те зърнаха очите,
    и в малко, но сърдечно стихче,
    първа те увековечих!

    Ех, Наде, душо моя!
  • Ох, че е хубаво!
Предложения
: ??:??