severianin (Валентин Чернев)
417 677
6 июн. 2013 г., 10:25

Хераклит и пътят 

  Поэзия
1305 2 5

 

 

ХЕРАКЛИТ И ПЪТЯТ

 

               “Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път.”

                                                                                                     Хераклит

 

Не знам на кръстопът ли съм роден,

или самият аз съм кръстопътен,

но се преплитат две посоки в мен

и в две посоки вечно съм запътен.

 

А пътят е един и същ. Но той

е с две страни, които се отричат.

И тук не става дума за завой

или за път, когото да пресичам.

 

Говоря за назад и за напред,

в посока “утре” и в посока “вчера”,

за пътя към “преди” или към “след”,

макар че този свят е триизмерен.

 

И вечният въпрос стои пред мен:

в каква посока пътя да поема?

Дали напред, към утрешния ден,

или назад, към миналото време.

 

Напред по пътя е естествен ход,

напред не е далеч, напред е близко,

но там е неживеният живот,

неясното, опасностите, риска.

 

Назад е миналото – оня свят,

сред който бродят спомените мили,

когато крачех тъй щастлив и млад,

и имах бъдеще, и имах сили.

 

Сега съм стар, сега съм уморен

и не живея – просто съществувам.

Какво бих търсил в утрешния ден

и за какво отново бих рискувал?

 

Прости ми, свят, но твоят бъден ден

за мен е просто старостта безока.

Върви към него, но върви без мен,

защото пътят има две посоки.

 

Върти се колелото все напред

и ти по тоя път към “утре” крачиш,

но в моя ден се спуска залез блед,

над пътя вечен бавно слиза здрачът

 

и кръстопътен, но и побелял,

аз вярната посока вече зная:

достатъчно към “утре” съм вървял –

там няма нищо, там е само краят.

 

А в моето “вчера” води равен път 

и аз прегръщам спомена през рамо

и се завръщам в оня райски кът,

където ме очаква младостта ми.

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепна поезия!
  • Благодаря, приятели! Човек обикновено живее в днешния ден. Но когато натрупа на раменете си няколко десетки есени и зими, идва момента да избере къде да живее - в ласката на спомена или в неизвестността на бъдното. Всеки решава сам. Някои се връщат за малко в миналото и отново бързат напред, други имат там постоянна адресна регистрация. Аз съм от вторите... Поздрави и пожелания за слънчев ден!
  • Тук винаги има нещо интересно и различно!
  • Ако се обърнеш назад, там "Снегът на спомена вали.
    Мелодия - неотразима"...И вероятно ще ти се иска да останеш в някоя дъъълга дълга щастлива зима. Или в друг чуден, прекрасен сезон. Но пътят води към утре. Под снега на спомените.
    А да са те плашили някога рисковете?Не, не вярвам!
  • Прекрасен стих! Някак не точно в твоя стил, тук долавям нови ритми, нов строеж, но колко топло и мило ми стана, докато те четях!!!
Предложения
: ??:??