Някой правят хербарий от рози,
детелини столистни редят.
Многоцветни цветя и мимози,
тъй изсъхнали дълго болят.
Не научих как сЪлзи се съхнат,
не научих за мъртва любов.
И до днес мойте спомени глъхнат
не забравили тих благослов.
Моят странен хербарий е малък,
не пледира за първия ред.
Ботаникът професор Нектарий
най - почтено ми маха отпред.
Там на баба са сетните сЪлзи
и на дядо солената пот.
Мама дето на прага ме кърми
и на тати трънливия път.
Там събирах, събирам сълзи,
класиьорът е мойто сърце.
Стар хербарий и стари мечти,
не пораснало малко дете.
© Хари Спасов Все права защищены