Малки хероинови деца,
глас пустинен от гробните поля.
Вик за помощ някой надава,
няма как, хероинът не прощава.
Абсцеси, кризи, мизерия,
всичко това за миг без истерия,
миг, отварящ врати към мечтите,
миг, лишаващ живота от искрите.
Вик за помощ, затворен във спринцовка,
лудост за всички в прахообразна опаковка.
Дракон нежно затопля всички вени,
шамар-милувка отпуска мускули вдървени.
Вик за помощ, глухи са тълпите,
неее, скъпùте си май всички сълзите.
Малки хероинови деца,
плачат, искат среща със смъртта.
Отказано им е щастие, нямат права,
нова доза, скриват се в тяхната мъгла.
Сълза кафява се отронва от тънката игла.
Анатема отпраща малките хероинови деца.
Остава спомен за надупчена ръка.
Майка за последно дрешките скатава.
Няма как, хероинът не прощава.
=============================
За всички познати и непознати, които не доживяха чистия ден.
Не ги мразете, не ги съжалявайте, а им помогнете - това може да са вашите деца!!!!
Из цикъл "Детокс"
© Никой Нищо Все права защищены