Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
12 июл. 2021 г., 19:57  

Проглеждане 

  Поэзия
456 7 11

Щом отворя очи, самотата ще падне

и ще чуят през седем небета вика ми.

Ще почерня земята. Тъгата е жадна

за вендета, градушка и искрени думи.

Ще вали. Ще вали. И ще бъде солена

всяка капчица дъжд , ще горчи и ще пáри.

Много малко сърце с тежестта на Вселена.

Много малка душа, ала всъщност товар е.

Щом разбия на пух и на прах тишината,

и загубя последната вяра в човеците,

аз ще стана на извор, намразил водата си,

ще боля като трън, впит дълбоко в живеца.

Щом отворя очи… ще се пръсна в небето

като леден порой ще смразявам горящите.

Но сега, още не. Оставѝ ме, където

слепотата е втора природа на зрящите.

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??