Пуснах днес света да си отиде
и забравих всички други хора.
Никой даже не успя да види
как със слънчогледите говоря.
Времето затворих във кутия.
На часовника стрелките счупих.
Със късмет намазах си филия.
За петаче - щастие си купих.
Плитка си изплетох от надежда
и крила си вързах от мечтите.
Чувствата си пеейки подреждах.
Страховете си навън изритах.
Слънце си поканих във душата,
с него смяхме се на два-три вица.
Пратих си проблемите по вятъра,
да ги сподели със всички птици.
© Нина Чилиянска Все права защищены