laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
17 июн. 2010 г., 09:54

ххх 

  Поэзия » Любовная
674 0 7

Стара приказка.Бяла гора.

Тук живеят джуджета и феи.

Те летят със прозрачни крила

и с пера от пауни си веят.


Търся своята вечна любов.

Вечна младост и хубост не искам.

Стар магьосник - жесток и суров

във лицето ми грубо се киска.


И предлага ми договор строг:

аз от мага любов получавам,

но при него в замяна без срок

като вярна робиня оставам.


Ужасена се дърпам , крещя,

през тресавища лепкави бягам.

Но къде да се скрия в нощта

от вълшебната сила на мага?


И защо ми е тази любов,

та дори да е силна и вечна,

щом в нагона и плътския зов

има страст, но няма човечност.


Искам нежност и кротост, и свян,

всеотдайност, вярност и пламък.

Но, уви, във гърдите си, знам,

не сърце носи магът, а камък.


Ако мога дори за момент

да обикна магьосника злобен,

той ще стане прекрасен левент,

от магията ще е свободен.


Колко често в живота така

търсим рицаря, идеала,

а отхвърляме с лека ръка

шанса, дето съдбата е дала.


Стара приказка. Бяла гора.

Даже без джуджета и феи

аз сама свойта орис избрах

и не искам да бягам от нея.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??