4 нояб. 2014 г., 07:30

ххх 

  Поэзия » Другая
352 0 1

И стана страшно.Стана полунощ.

Душата ми във прилеп се превърна.

Политна гола, с кикот зъл и лош.

Луната ме презря и гръб обърна.

 

Пищяха бесове от вси страни.

Предадох им се - да пируват с мене.

Една сълза докрая съхраних.

Изплаках я наум. И на колене.

 

Горчеше всичко. Бях угаснал лъч.

Пространството виновно се прегъна.

Звездите се задавиха от жлъч.

И скъса се последната ми струна.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих! Зачудващо, че никой не е оценил! От мен имаш едно голяма браво и благодаря! Докоснаха ме думите ти.
Предложения
: ??:??