ХХХ

„Още когато бил създаден, светът бил разделен на две.
На едни се паднало хубавото вино, на други – жаждата…”
Раби Сен-Тоб

Ти
хубавото вино
го опита.
И жаждата по него
след това.
Сърдит на времето,
ръмжи лъвът –
изпуснатата плячка триумфира.

Търгувам с чашата,
прикрила
ръбестата ù дамга.

Ще пиеш още –
непризнат пияница.
Ще влачиш жаждата
като пустиня – зной.
Ще чакаш
плачещи миражи
в измисления си затвор.

От ярост само не
 разсипвай
ти
хубавото вино и
жаждата по него –
след това…
Джиросаните тайни
призрак са.
А аз ще махна със ръка…