21 мая 2016 г., 21:56

ххх29 

  Поэзия » Другая
877 0 1

                                    На  Емо

Болката не иска да си тръгне

в мрака да изчезне безвъзвратно.

Зло ми се усмихва, нещо гъгне,

връща се обратно и обратно.

 

С мазни пръсти гърлото ми стиска.

Криви се срещу ми уродливо.

Зная, че ужасно й се иска 

да залее в мене всичко живо,

 

дето тъй страхливо се е свило

и едва-едва нечуто диша,

дето всяка нощ  ми дава сили,

на крака държи ме сякаш свише.

 

Упорито и заразно чувство:

обичта към тебе е тотема.

То остана...Няма да го пусна!

Бягай, Смърт! Не можеш да го вземеш!

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??