ххх56

9 мая 2017 г., 23:36

Поэзия » Любовная

495 0 2

На Емо

Мъката си ден след ден разплитам

като плетка сбъркана и крива.

Всяка паяжина в къщи питам

само с теб ли бях така щастлива.

И отлитат нощи – пух глухарчев.

Спи скръбта на прага като коте.

Твоето отсъствие нагарча

и черупка празна е животът.

Знам, звездите са те приютили.

Смеят се, в очите ти надничат.

Ще повярвам в тебе, Боже мили,

само му кажи, че го обичам!

Роби (Роберт)

2017-05-10T19:01:02+03:00

Искрено съчувствам, Нина!...Тъгата ти е неизмерима, но се утешавай с това, че той е попаднал на едно по- добро място, където няма болка и тъга!...
djudjii (Жанет Велкова)

2017-05-10T14:19:45+03:00

!!