На Емо

Защо предпочете ти нея пред мен

и тръгна внезапно в един зимен ден.

Стопи се парфюмът ти мъжки във здрача.

Смутена, сломена останах да плача.

Да, тя беше млада, усмихната, мила,

но хиляди нощи със теб съм делила,

била съм ти сянка, ти бил си ми зов.

Как лесно забрави за тая любов!

Не мога, не искам да го проумея,

какво тъй фатално намери у нея,

та щом тя ти махна от първия път,

последва я сляпо, забравил домът,

целувките, дните и думите наши

и тайните скрити в среднощните чаши.

Девойката млада с красиво лице

в юмрука си сви твойто нежно сърце.

За миг стана неин.Замина далече.

И само в съня си целувам те вече.

Хареса у нея навярно косата...

и тя го разбра... замахна с косата...