Приказка за горската Свиня
В богатато семейство на свинята,
най-знатната рода от планината
родило се закръглено прасенце,
с надуто розово зурленце.
От малко то не се старало.
От чистотата се бояло.
Играло в локви и бунища
с най-скъпи дрехи и обуща.
Прасенцето Свиня голяма стана
започна да излиза на мегдана.
– Богата съм и къща имам златна.
Свиня елитна съм и знатна.
Компаниите аз ще си подбирам.
От най-доброто мога да избирам.
Не щеш ли този ден в гората
празнували на Щъркела децата.
Рожден ден с песни и забави,
щъркелът решил да им направи.
Дошла Свинята в тоалети скъпи,
но, уви, забравила да се изкъпе.
Не само че воняла,
уригвала се и грухтяла,
и с незатворена уста ядяла.
Всички гости удивени
се отдръпнали смутени.
– Това се казва веселба.
Всичко ще изям сама.
Щом приключила с храната
на дансинга се спуснала Свинята.
Там всички гости умърсѝла
със своята зурла смрадилва.
Щъркелът видял се във почуда:
– Боже мой, но таз Свиня е луда.
Разбягали се гостите в гората.
Прибрала се най-после и Свинята.
Цяла вечер весело грухтяла.
Разказвала какво била видяла:
– Там всички бяха селяни големи,
и само аз бях без проблеми.
– Стар на Лиса бе кожуха.
Совата бе със перука.
Вълчо станал кожа, кости.
Грозни бяха всички гости.
Самочувствие голямо
има свинското коляно.
И едва ли то разбира,
че светът му се присмива.
© Dena Spyrou Все права защищены