Nando (Георги Зафиров)
93 317
10 окт. 2009 г., 18:34

Хиляда вещици 

  Поэзия » Другая
1316 0 13

Тази нощ полудели са горе звездите,

пияни са сякаш и падат без страх,

луната разхайтена вре светлините си,

във тъмните кътчета, поръсени с прах.

 

Смях напосоки разхвърлял е вятърът,

стрелкат се дружно дузина метли...

по-тежки от гарвани, най-странното ято,

виждали някога мойте очи.

 

Изпити догарят като свещи злокобни,

две подир две ме посочваха с пръст

и падат до мен плодовете отровни,

червени и черни, с най-горчивият вкус.

 

Хилядата вещици крадат страховете ми,

всяка отне по-един от сърцето,

захапваха гърлото сякаш проклетите,

и после политаха горе в небето.

 

И жадни за още прииждаха пак,

замаян танцувах... смеех се лудо,

не пожелаха любов, копнеж или грях,

страховете ми взеха, не искаха друго!

 

 

© Георги Зафиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??