emo2 (Емил Стоянов)
236 750
13 мая 2012 г., 15:40

Химера 

  Поэзия » Другая
592 0 4

              

                                                 Химера

 

                   Някой казват ми - ,,Животът ти е лош,,

                   Кой? Моят ли?

                   Та аз живея във разкош!

                   Със спомени, мечти, приятели сегашни,

                   отминали години, вече малко прашни.

                   Да, вярно е - живуркам си, а не живея,

                   но имам си мечта, била пък тя химера.

                   Но кой пък казва, че химерата, като такава,

                   е недостижима и че вдигаш само врява,

                   че ще станеш ти такъв или онакъв?

                   А ако сърцето ти повярва?

                   И химерата като такава се стопи и стане цел,

                   която сочиш с пръст напред и казваш:

                   ,,Там ще бъда аз на първий ред!,,

                   И че може гордо да стоиш в живота,

                   бюст дори да ти изваят.

                   Венци да ти поднасят и да те възпяват...

            

 

                   Дотука! Стига!

                   Киното затварят и ти обръщаш гръб,

                   и тръгваш сам,

                   останал със химерата и своя блян.

© Емил Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А ако наистина сърцето ти повярва???
  • Браво,пак!!!
  • Дотука! Стига!
    Киното затварят и ти обръщаш гръб,
    и тръгваш сам,
    останал със химерата и своя блян.

    Много силна творба!
    Поздрав!
  • Много ми хареса! Поздрав, Емил!
Предложения
: ??:??