Химера

Не искам да ме виждаш, когато ревностно съдирам кожата си с мръсни нокти...        

когато я събличам и кървят всичките ми рани.

Не мога да си позволя да се намъкнеш в нея и кръвта ми теб да мокри

слабото ми тяло Паразитно его да охрани.

Твърде тясно е за двама, съразмерна само за единия от нас,

а ти, Сиамски братко, естеството ми объркваш.

Мойта паралелна сянка, Невидимият аз,

покрит с Фекалий, в които ме забъркваш.

Безхаберно тровейки едно невинно тяло,

вариант няма да го поделим...

ти си несъвместима част от едно перфектно цяло,

доброкачествен Тумор, сифилис и СПИН.

Но си създаден единствено за мен

и ако аз те нямам, никой не може да те има.

Заклещен в кожата ми си в плен,

живеещ в самота и в мрачната ми рима.