Хинин
Нямам вече вдъхновение,
дъждът отми го цялото.
На самотата съм владение,
безмълвно ми е тялото.
Нямам вече хъс, движение -
вятърът вековен сън заспа.
Не виждам лъч, знамение,
намирам се в летаргия, тъга…
Нямам вече и въображение.
Облак гръмоносен ме застла.
На сивотата пак съм отражение, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация