Помнят ли те онази белота?
Аз помня -
тих вопъл на лято с прозрачни мъгли,
на спомен угаснал в моите очи.
Аз помня -
стената с ронливата кал
и тежкия камък, навяващ печал
за някоя битка на римския цар,
тук, дето днес лежи бели Хисар.
Да ме гледа хладно белият мрамор на градска чешма.
Да ме следва жадно летният задух на крайградски блата.
Помнят ли те още белия път през гората? ...