Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина,
от който мислите ù да избягат.
Тя кръстосала крака във крак,
с пръсти по масата потропва.
Тишината я убива… и за капак,
часовникът забавя всяка стотна.
А срещу нея, Той, така неуязвим,
непредвидливо горд и… хладен.
Като онези приказки за Аладин,
изчезва от живота ù, и се явява.
Но с приказките край, до тук!
Светът отново ще се преобърне.
Дали ще бъде той или пък друг,
достатъчно е горда да си тръгне.
30.01.2014
© Сияна Георгиева Все права защищены