Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
9 нояб. 2021 г., 11:05  

Хлапакът кестени търкаля 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
346 2 6

Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.

 

Под скъсаните му обуща
играчка. В птичите очи,
полека зима скрежна спуща
воал от скреж. Градът мълчи.

 

И неестествено замъкнал
немее старият квартал.
Усмивка сякаш се промъкна,
лъч немощен, но засиял.

 

В една притулила се локва
забравила какво е дъжд,
окъпан кестенът подскоква,
смехът хлапашки изведнъж,

 

перде рисува по корниза
и вятър с ласкави ръце,
макар, че зимата е близо,
от кестеновото сърце,

 

блести усмивката на лято
по всяка уличка,  стреха...
Хлапакът тръгва си, когато,
денят раздал е, до троха.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??