Хлапето с въжето

5 июл. 2008 г., 21:30

Поэзия

519 0 2

Тънко и разядено въжето,
загледано е надалеч хлапето.
Не иска да погледне тук, сега,
а гледа то напред с шега.

Разсеян поглед надалеч,
за слънцето мечтае веч.
Но въжето се едвам държи,
то разяжда се от слънчеви лъчи.
Те далеч са, а то е тук,
оставено, забравено от всеки друг.

Но пробужда се старецът-хлапе,
защото къса се вечното въже.
Загасва пламъкът в душата,
но очите вечно търсят светлината.
Вижда в края той лъжата
и колко в жестока тя - съдбата.

Но погледът не е разсеян вече,
а заедно с въжето отиде надалече.

Хлапето с въжето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения