Кои сме ние, хора?
Изричащи ругатни
и готови вечно за сплетни.
Насила слагаме усмивки,
нашите приятелки-лъжливки.
Със сълзи нервите трошим,
да се смеем рядко ще си позволим.
Защо сме ние, хора?
Разваляме мелодията на речта си,
само за да нагрубим врага си.
Разтягаме лицата в мижава гримаса,
но не сваляме картите на маса.
Къде сме ние, хора?
Между пътя и пътечката стоим
и никога не ще решим
в коя посока да поемем
и живота си в ръце да вземем.
Какво сме ние, хора?
Във театър кукли-
фукли с букли.
Това сме ние, хора...
© Яна Ангелова Все права защищены