dansyto (Данаил Таков)
817 3640
21 янв. 2020 г., 07:14

Хора с дозирана обич 

  Поэзия
420 6 7

Когато много силно те е страх,

че някой е възможно да успее

в мечтите си, посипваш го със прах,

реки от завист пускаш да се леят.


Не може да се скрие онова,

което от душите ни извира!

Прегръдките, целувките, смеха –

прикрита мерзост винаги прозира.


Какви сте Хора, вас ще ви боли,

защото непочтеното разяжда?!

Ако сте със катранени души,

с отрова ще гасите свойта жажда.


А щом и обичта ви е с предел,

започваща от портата пред къщи.

Дозираната обич, „друже смел“

е признак – тя на теб не е присъща!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Мария, Краси, Ели, Наде, Весо, Мони, Ангелче! Поздравления и за римите, Весо! Бъдете вдъхновени
  • Много стойностен стих! Поздравления!
  • В реки от завист плуват тези,
    които са кат` ходещи ковчези.
    Умрели са преди да се родят,
    защото те не могат да творят.
    Браво Данси... великолепно!
  • Браво, Дани!
  • "Реки от завист..." - тази завист наистина разяжда самите завистници! Браво, Дани!
  • Как така ще се дозира обичта - а знае ли се с колко разполагаш, че е крива тази математика... Стихът звучи като напомняне и призив. Поздрави, Дани!
  • Дани, поздравявам те! Много силна и стойностна творба! Браво!☀️
Предложения
: ??:??