Кихам, кашлям посред лято,
вече хич не се търпя,
ама тъй ще е, когато,
пред хладилника ни "спя."
Хората по дребни гащи
са на плаж и на море.
Гърлото така ми дращи,
викам: — Мъжо, ще се мре!
—"Леле, жено, тъй си бледа
и гласа си променѝ."
—Кучи сине, сладоледа,
кой ми носи с: — "На, хапнѝ?"
Хем да стана на камила,
хем и да се отървеш.
Пипна ли те, майко мила!
Сто метли ще отнесеш!
А морето? Забравѝ го!
Мацките ли? А, и тях!
С нос лилав, като индиго,
за̀лудо ли аз лежах?
Хей сега ще ти покажа,
три килима - за пранѐ
и ще е като на плажа.
Е, почти... или пък не...
https://youtu.be/hpkNt2rrMo8
© Надежда Ангелова Все права защищены