14 апр. 2019 г., 10:07  

Хоризонт 

  Поэзия
576 0 0
Лежа на тревата с отворени очи.
Лешоядът над мен бавно кръжи.
Ще почакаш още малко, приятелче.
Нека погледам как облакът пълзи.
Лежа на земята с разперени ръце.
Небето над мен безметежно синее.
Слънцето е замряло в очакване.
Лъчите му галят нежно лицето ми.
Никой няма да ми отнеме този миг.
Съдбовна среща между земята и небето.
Аз съм хоризонтът, линия на сливането.
Аз съм хармонията между човек и вселена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Все права защищены

Предложения
: ??:??