17 мая 2008 г., 07:24

Хоризонтът 

  Поэзия » Философская
5.0 / 6
710 0 8
Когато за първи път
видях хоризонта,
той бе права черта -
а аз бях дете.
Когато осъзнах
хоризонта, той бе
вълниста крива,
а аз вече не бях дете.
Когато проумях
хоризонта, той бе
низ от върхове и черти -
а аз бях зряла жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »