17 мая 2008 г., 07:24

Хоризонтът 

  Поэзия » Философская
5.0 / 6
709 0 8
Когато за първи път
видях хоризонта,
той бе права черта -
а аз бях дете.
Когато осъзнах
хоризонта, той бе
вълниста крива,
а аз вече не бях дете.
Когато проумях
хоризонта, той бе
низ от върхове и черти -
а аз бях зряла жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Все права защищены

Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »