Безкрайна крива си е животът,
а ние го живеем геометрично.
В частност – стереометрично.
Сновем си от изгрев до здрач
в очертания на квадрат и кръг
и все забравяме, че светилото
не ни гледа грижовно и милно
от ъгъл остър или тъп на ромб.
В плен Духът роптае в призма,
вие се в конус, спи в пирамида.
Тялото жадува отмора под стряха,
иска още хлебец, топлина и дреха, ...