Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско
и сякаш всичко важно е в света,
а мислите ни - дразнещо разплискани
по дребни, незначителни неща.
Работен ритъм, графици и срокове -
живот, изгубен в хорската тълпа,
без ми дори за жизнените сокове
и разговор с кристалната зора. ...