Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.
Дяволът размахал е веслата.
Гребе в живота. Хванатият - хванат.
Дребните ги хвърля във мъглата,
големи да ги хване като станат.
Без стръв. Така се хваща едротия.
Лодката му сякаш е бездънна.
Уплахата, мълчанието пие,
а слънчеви лъчи се впиват стръвно.
Сухотата гърчи в хаос всички,
дето са попаднали в капана.
Хванатите в Дявола се вричат.
Искат само живи да останат.
Хороловът няма празна дата.
Асорти са в Луциферски мрежи,
а с камшични удари веслата
от живота всеки смисъл режат.
© Валентин Йорданов Все права защищены
И че за него няма празна дата!
Вал*!