Осъмнал странник чака пред вратата,
                            неканен гост, дошъл незнайно откъде.
                            Отварям стаята, до болка ми позната,
                            стаята към моето заключено сърце.

                            А тя е чисто нова, бяло боядисана,
                            със изглед към душата ми красива,
                            но да бъде все в ремонт тежко е орисана,
                            когато гостът, без да каже нищо, си отива.

                            Новият ми посетител също тъй ще стори,
                            ще пие, ще се весели за моя сметка.
                            И после тихо на излизане вратата ще затвори,
                            оставил стаята във мрачна, грозна гледка.

                            Хотелът ще скърби известно време,
                            потънал в излишен разход на сълзи,
                            ще чака гост заключената стая да наеме,
                            но в нея трайно да се настани.