valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
16 янв. 2008 г., 09:59

Храм 

  Поэзия
908 0 19
Пари да ми откраднат - ще простя.
Хляб да ми поискат - ще им дам.
Но наранят ли моята душа -
свещения за тялото ми храм,
ще засвистят отровните стрели,
които да я пазят в мене нося.
Вулкан ще срути всичките стени
и лава ще изгаря без въпроси.
Не ще пестя омразата си аз.
Да мразя, всъщност, даже не умея.
Душата ми остане ли без глас,
то значи няма смисъл да живея.
Душата ми пътека е към Бог.
Душата ми е святост и начало.
Към нея мога аз да съм суров,
нали е само мое огледало?!
Знам! Тялото ще се превърне в пръст,
цветя от него могат да поникнат.
Но моята душа е моят кръст,
като Христос към нея съм привикнал.
От тялото си, мога да ви дам.
Душата хищно никой да не гледа,
че ценността на всеки Божи храм
се брани само с кръв и до победа.




© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??