7 мая 2007 г., 16:06

Храм 

  Поэзия
697 0 4
Всеки в своя храм
душата си вградил е.
И на своя бог любим
мечтата свята подарил е.
В моя свиден храм
обич в благоухание се носи
и пред олтара на душата
сърцето в молитва проси.
Морна тука спирам аз
утеха кратка да подиря
и коленичила пред твоя лик
обичта си нежна да открия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??