(Александър Невски)

              На София в сърцето старо

              на Бога храм въздига ръст.

              Изваян цял от мрамор в бяло,

              а там, над него – златен кръст.

              Просветват златокуполни кубета

              и пръскат божията благодат.

              Камбанен звън сред равните полета

              зове в молитва православен град.

              Под неговите порти от дърво

              преминаха царе и патриарси.

              Богати, бедни всички във едно,

              да молят Него за здраве и добро.

              През времето видял народна радост

              и скъ́рби след загубени войни.

              Посял в душите на децата си

              миг упование във трудни дни.

              И днес тъй гордо храма се възправя,

              всевечен стожер на хора без хомот

              и от амвона свой той благославя

              за щастие и мъдрост цял народ.

              Пловдив

              15.09.2017