ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели,
блести от пролетна роса тревата,
и спирам се под вечните ели,
унесен, взирам се към върховете,
но те са толкова далеч над мен,
тук нощем си почиват зверовете,
а денем е прекрасен рай зелен.
Че мойте думи са безкрайно слаби, ...