6 мар. 2020 г., 07:15

Храм 

  Поэзия » Философская
780 0 0
Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.
Ридаят тишини с молби горещи,
отмиват вопли по останките зловещи,
пристъпват бавно часове в дни
и безупречно редуват се паузи и ритми.
Забулват се в сенки радости далечни,
крият страшни тайни зад напукани стени,
такава е повелята на отците вечни
и невъзможно е да спасят прокълнатите от преди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??