Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб,
женска милувка повдигна гърди отмалели.
Комка пое, прежаднял за взаимност и хляб,
с обич замесен за теб, осветен от недели.
Случи се чудото, дето бленува насън,
пътят доведе те право до райските двери.
Всички съмнения чезнат, остават навън,
стъпиш ли в храма открит, същността си намерил.