Храмът

9 июн. 2011 г., 11:27

Поэзия » Любовная

441 0 2

Храмът

Стръмно висок е блестящият храм.

Върхът – недостъпен, надменен и сам.

Поклонници рядко изкачват до там.

Вятър в стъблата на органа пее.

Свещици притихват в свойте гнезда.

Храмът самотен гореща молитва копнее.

По чудо достигнал, невиждащ, безсилен,

с чело побеляло свещените двери отварям.

Пълзя коленичил, покайно обречен.

За прошка причастна ръцете протягам.

Тяло и дух – възел от грях първороден.

Светлик от икона прорязва въздуха леден.

Взор опрощаващ над мене се свежда.

Приютен с благослов до олтара прилягам.

Опростен, ослепен от любов засиявам.

Поклонник навеки във тебе оставам!