Дълбоко сгушен в планината,

храмът Баогуо се издига.

На учениците вината

планината поема грижлива.

Главният ученик не спи,

болеше го главата,

бе решил да бди

под на сливата листата.

Тъмна нощ — грешни мисли

течаха от сърце му в тишината,

блян вековен, блян без край

бавно поеше плътта му —

с ъ щ и н с к и р а й 

Но клепачите тежаха,

и сърцето бавно тупти

в едно с изворите на сини планини.

На злите духове горчивия смях,

разнасяше на небето звездния прах.

Дълбоко сгушен в планината,

под Орловото съзвездие,

дали това е смях заслужен

или ненужно възмездие?