ХРАМЪТ НА ЖИВОТА
Животът е един извечен Храм,
във който всеки влиза...
Запалва своята свещица,
гори, догаря и излиза.
Остават вечни само страстите
човешки.
Ония, дивите!
И спомените смътни за Човека,
останали у живите...
Поклоннико смирен,
тихо влязъл в Храма,
застанал на Владиката до Трона!
По Пътя за Голгота, Синът Божи
не е носил на главата
Патриаршеска Корона!
И не е проповядвал Божия Закон,
възкачен на пищен
златен Трон!
Преминал е по Via dolorosa
Божият Агнец,
със Кръста си на рамо,
увенчан със Трънен венец...
© Петър Петров Все права защищены
Петър, най-сърдечно те, поздравявам.