TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
17 74
7 дек. 2013 г., 20:23  

Храна 

  Поэзия
698 0 2
Умрях си гладен,
лист прелистих.
Претупах.
Всичко закопах.
Лежейки в гроба аз си мислих,
че ситен със живота бях.
Така и беше, на посребрено блюдо беше
преподнесен асортиментът мил по джоба мой.
Тъй се наядох, чак умът ми стана тесен
неподлежащ за мисли, ярост, бой.
Но днеска аз ще Ви нахраня,
готвачът винаги ще бъда аз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчето отАндалусия Все права защищены

Предложения
: ??:??