В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си,
дрехата на любовта
виси разкъсана
от вятъра на страстите,
горчи смехът във гърлото задънено,
преградите са се снишили
пред неистовото ни желание
да ги прескочим
и да опразним в душите си
място за пустотата.
Но без да изберем
невидимия път нагоре,
който ни откъсва
от призрачността на този свят,
напразен е плачът
на нашето съществуване.
© Boyana Все права защищены