6 сент. 2018 г., 23:48

Хрътка 

  Поэзия » Философская
632 0 0

Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
                              Еклесиаст


Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна.
Летят край мен сезони и години, и топчето опашка пред мен се мержелее
И с някаква безумна увереност стискам зъби,
че мога да го хвана, че мога да го пипна.
Гонитбата велика, не и се вижда края,
Внезапен е финалът, а заека изкуствен.
Аз съм бяла хрътка и гоня своя заек, умирам да го хвана, а мракът ме препъва.

© Горския Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??