Във звук се лее. Пее песен,
дори устата да немее... ...
в очите ти... навън се лее.
Уличник, дъждът в улуци се излива.
Небе попива златото от есен.
Повее във косите ти. Изгрее в клони.
Като прозорец, като пряспа сняг,
листът сред стаята белее.
И върху него с птичи стъпки,
в слънчев бяг - Хубава си! - пиша.
Хубава!